МЪЛЧАНЕТО ТИ

Вятърът нашепва тривиално...

Времето напредва триумфално!

Само ти мълчиш, вървиш нататък...

Пътят на мълчанието е кратък...

Може би си се заела с нещо...

Може просто да ти е горещо...

Ти мълчиш, съвсем не тривиално...

Липсваш ми...За тебе е банално!

Ще го преживеем, някък, мила!

От себе си, навярно си се скрила?!

Е..., така да бъде, ти мълчи...

Преко сили да говориш не се мъчи!

Мълчанието е така красноречиво...

То е щрих от ежедневието сиво...

Мълчанието е откос картечен

в съзнанието никой не е вечен!

А може би аз повече говоря?!

Поисках страничката да отворя...

Тук може би един ред е написан?

Уви...Човекът в друго е улисан...