РЕКАТА НА ВРЕМЕТО

Луната върза на земята панделка.

Поръси няколко златни звездици…

В морето кометите попаднали

приличат на крилете на птици...

Нощта се промъква в залива

да завие с воала си влюбените...

С целувки се сливат с прилива

в лоното на любовта изгубени...

Плувайки в реката на  времето

потъвам и изплувам в забрава...

Целуваме вятъра едновременно.

Гмуркаме се, пак се изправяме...

Автор: Петранка МИЛЕВА