МОЯТА ДУША
Петранка МИЛЕВА
Живееше една душа в единочество,
забравяйки небесните пророчества…
Препускаше сама през тръните боса!
Търсеше отговори на своите въпроси…
В театъра на живота сменяха декори…
Прииждаха и си отиваха много хора…
Душата хващаше само леки контури…
Срещаше и изпращаше реки халтури…
Тази душа не се пожали за другите
в радост и щастие, в обич и болка!
Някой ден разцъфтяват теменугите…
Всеки сам тръгва! Вечна обиколка!
Душата моя, забравила за себе си…
Един ден се спря и сама се запита
-Ей, душа, от други ти си обсебена,
ала те те посрещат с рога и копита!
Всеки те залива с потоци от думи,
Даже не моли, директно заповядва!
Душа освободи се от това безумие!
Праведни заповеди Бог проповядва!
Излез на слънце, поемай пъртината…
Стига си се крила зад нечия сянка!
Залутана компанията на дружината
събрана за лаф-моабет на седянка…
Чужди потоци от смрад и зловония,
достатъчно дълго в теб се изливат!
Запали си свещичка и в благовония
Бъди себе си, за да бъдеш щастлива!
