ЗИМА С АРОМАТ НА РОЗИ

автор Петранка ТОДОРОВА

Тишината се пука от студ.

Захладня, града опустява...

От студа дишаме трудно

Времето дъха вледенява…

Зимата рисува кристали

по заскрежените стъкла.

Вятърът мята скиржали,

прогонил гъстата мъгла!

Тракат клоните оголели

и с остри клюнове чукат…

Птици се крият къде ли?

Дърво и камък се пукат…

Сменяха се дъжда и сняг,

белна се зимната красота…

Дъждът изми всичко пак,

студът ни донесе пустота.

Сънуваме вечер пролетта

загърнати и в свити пози…

Стопля ни само любовта,

уханен цвят с дъх на рози.