ТИШИНАТА НА СПОМЕНА

автор: Петранка МИЛЕВА

Тишина… Тихи стъпки на жена…

Няма сняг, даже дъжд не заваля…

Тиха зимна вечер. Миг. Топлина…

В душите на двама нежност преля…

Събуди спомен отдавна заспал.

Романтичен, несбъднат блян…

Вятърът тъжен свири на роял,

възкресява мига, неизживян…

Тя бе безумно млада, красива…

Той наперен, строен, напет.

Звънна струна, влак замина,

среща на гарата точно в пет…

Едри звезди танцуваха лудо!

Жълта луна хоризонта огря.

Светна перона, малко чудо

двама непознати мига спря…

Гласът-говорител  прозвуча…

Обяви, влака й, че заминава…

Експресът на мига профуча

Споменът само сега остава…