Петранка Милева

Да знаеше да говори морето...

Разказало би нашите тайни...

Как сме се любили под небето

в нощите южни с ласки омайни...

То попива целувките горещи...

С мокри устни плажа целува...

Под звездите вечеря на свещи...

С луната бледа заедно плува...

Полудяват тук морските бризи...

Стонове и въздишки отвяват...

Свалят блузки, развяват ризи...

Спомените никога не остаряват!!!