КАДИФЯНО ДИХАНИЕ
автор: ПЕТРАНКА МИЛЕВА
Вечерта е синя, синьо кадифяно дихание…
От морето се носи солено-тръпчиво ухание…
Нежният бриз по луната отново въздиша….
Аз, унесена из ефира, до късен час пиша…
Някъде далече, далече…, витае душата…
Там където Господ-Бог благославя сърцата…
С криле ангелите свода небесен обгръщат…
Спомени-сенки от миналото ме прегръщат…
Нима толкова много време е отминало?
Остава ми малко бъдеще и много минало…
Сребърните лунни лъчи в мене се впиват…
Кадифените нежни вълни любовта отмиват…
Замлъкнал е даже морския южен ветрец…
Есента да беше поръсила малко дъждец…
Септември, уж, а 30 градуса, жари, гори…
Дървесата немеят, не трепва клонка дори…
Вечерта е синя приказка, влюбена в мрака…
Любовта бяга, там където някой тебе чака…
Прегърни някой до теб, недей да отлагаш,
любовта е море, от което няма да избягаш…
