ДВЕ ВЛЮБЕНИ ДУШИ
Жадувах да видя пламъчетата алени,
в очите ти две въгленчета разпалени…
Жадувах да ми нашепваш в нощите
Обичам те и искам още… още, още!
Аз срещах влюбени сърца и страсти
почти след току-що казано, здрасти!
Такива щури обяснения любовници
необичайни, красавчики, чаровници…
Ала сърцето ми, уви, и не трепваше,
както душата моя нежно нашепваше…
Понякога проявявах аз фриволности,
но, не извънмерни женски волности…
След блед опит се уморяваше обекта
то, щото пред мен бе нулев и ефекта…
Играех реалити шоуто на животеца
в добро и зло, бедност, безработица…
Жадувах тебе, почти безсъзнателно
превземай крепостта настъпателно!
Да погалиш единствено душата ми,
без оглед несретата и нищетата ми…
Самата мен, да пожелаеш и харесаш,
без предразсъдъци и тъпи интереси!
В един случаен ден, ми каза същото
като мен раздал, вили, коли и къщи!
Двамата човека, доста поотраснали
мисля, че сякаш заедно сме раснали?!
Останали самите със себе си без его…
Просто, той нея търсил, тя пък него!
Какво са всичките ни модерни вещи,
пред една душевна вечеря на свещи?
Двете ни сенки влюбени прегърнати,
бели брези с вейки нежно обгърнати…
Както кротичко си пъплеха, живяха
един пред друг светкавично спряха…
Изведнъж, душите ни, прогледнаха
в лоното любов сърцата ни легнаха…
Страдах аз, единствен ти ме утеши…
Нов празник за двете влюбени души!
Подарете си колите, вилите и къщите!
Щастливи бъдете! Направете същото!
