РЕКАТА НА ЛЮБОВТА

Тече си живота, животецът наш

подобно река…

Бълбука нежно кротко, ала изведнъж

става и така…

Идва буря горска, дърветата носи

прелива бента…

Задаваш си милионните въпроси,

изпускаш момента…

По-добре си плувай в своите води,

не се преструвай.

Истинкият себе си просто ти бъди

не хитрувай!

Стане ли реката кротка и широка

изведнъж!

Любовта натурална и дълбока

плисва като дъжд.

Ръсят едри капки амброзия душата

зажадняла…

Отдавна чакала мига от съдбата

Любов бяла…

Танцувай под дъжда с душата сродна.

Нека да вали!

Реката на Любовта е по-пълноводна

от самотата ти нали?