ВЯТЪРЪТ НА СПОМЕНА

автор: Петранка МИЛЕВА

Този вятър тъга ми навява

капки дъжд, после пак суша

А морето стара песен напява,

само фарът, май, че го слуша…

Момче и момиче на кея стоят

облегнати на вълнолома стар

романтично звездите броят

малка мечка, голяма, колар…

По вълните танцуват лъчи

хоризонта е златисто-ален.

Само морския фар  мълчи

за морската вахта запален…

Сякаш вчера на кея стоях

бризът навяваше нежно…

С момчето звездите броях

край морето безбрежно…

Време, като пясък изтича,

а вълните стъпките мият…

На кея нова двойка тича

глътка любов да изпият…