БЕЗВРЕМИЕ
Петранка МИЛЕВА
Има такъв час
Някакъв миг…
Времето е спряло…
Морето виси …
замразило вълни…
дъх затаило…
Себе си отразило
в небесното
огледало…
Цветове на дъга
се стелят така,
не в купола небесен…
в хоризонта
вместо вълни...
Има такъв час,
Когато…
Чайките плачат…
Загубили бряг,
В някой облак
Зареяни…
Някакъв миг…
Не е вече нощ…
Нито още е ден…
Безвремие…
Даже бризът
не диша…
Аз отчаяно пиша…
Разбужда града…
Този миг…
Атакува брега…
Вълните нежно
Люлее…
Има такъв миг
и те оживяват…
Слизат
от небесната
Вис
и се олюляват
като къдри
на кукла…
Някакъв такъв
Час, когато
Времето
Тръгва…
Събужда деня…
И сред градския шум
Не ти идва на ум
да погледнеш
Отвъд хоризонта…
Суетата пълзи…
Стиснала времето
В скоби…
Времето…
Което е измислено…
Времето,
на което сме роби….
Първите лъчи
освобождават града
и морето
от нощните
бдения...
Фарът мълчи...
Розовее небето...
Безвремие...