автор: Петранка МИЛЕВА

Вятърът ми свири на китара,

поредната цигара пак догаря…

Душата ми се скита-бродяга,

време е, защо не ми се ляга?!

Защо ли са тъй къси дните,

или дълги може би нощите?!

Чувам гларусите как кряскат,

и вълните бурни как пляскат…

Като мен в кея се разбиват

в други измерения отиват.

Полетявайки в пяна бала

с вятъра над двеста  бала

на бисер-капки да се пръсна,

пречистена пак да възкръсна!

Хоризонта със брега се слива

морето пак в пясъка прелива…

Музиката е така вълшебна,

за душите жадни е целебна!

Буди тя вълненията хорски

нови приключения морски!