БАСНЯТА ЗА ВРАНАТА И ЛИСИЦАТА В ГРУЗИНСКИ ВАРИАНТ

Автор на оригиналната басня Крылов

Интерпретация на баснята за Враната и Лисицата в едно грузинско училище…
Авторът е неизвестен…

Литературен превод: Петранка МИЛЕВА

Бог изпратил  бучка сиренце на Враната …

Не какво да е, а пармезан!

Тихомълком си  клъвяла тая хитранка,
сам-саменичка като партизанка.
Кацнала на клонка, Вранката-кокетка,

вместо на табуретка

кълвала и кълвала, и кълвала, и кълвала!

Бързичко, че няма накъде, може някой да го откраде!

Не щеш ли преминал Кум Лисан оттам

и… сиренце му се прияло, като няма салам…

На хитрия Лисан толкова много му се прияло,

 че на стомаха чак му премаляло…
Извил стойка, престорил се, че е куче,

започнал тихичко да скимти, да се суче…

Казал: Привет Вранке, я се обърни

да те огледам аз от всички страни!

Колко красива си, какво лице, какъв овал,

отдавна – от три дни не съм те видял!

Стойката по наперена, неординана!

Какво лице, а пък фигура шикарна!

Как ти отива, вранке  черния цвят!

Наоми Кембъл, ще се спука от яд!
Аз, направо, съвсем не те познах!
Прости, че редом, тъй дълго постоях!
Очи да откъсна аз просто нямах сили…

От твоето лице, от очичките ти мили!
Като картина си достойна за портрет

да бъде излъчен в световния интернет!
Бледнее пред тебе, даже Мона Лиза!
Няма съмнение, че е просто огризка…

Редом с теб, самата  София Лорен,
  все едно редом  роза с градински хрян...
Прекрасна си от главата до петите

От завист биха се пръснали звездите!

Завидял би дори всеки шампион-атлет!
Твоят мускулест гръб е къде по-напет!

Говорил тихо-тихичко мазно лисан

и бавничко се приближил  мръсника до там…

Престанала да кълве враната, замълчала

с поглед надолу като Ленин от пиедестала…

Лисан отдъхнал малко, едва-едва…

Ей, Вранке заспа ли, навеждаш глава…

Не спиш ли?  Послушай ме,  иди на финала!

До сега до Холивуд да си полетяла!

Защото прекланяйки ти се пред ума

имам чувството за малоценност самия…

Любувам се на твоето високо чело!

Гениална си и достойна за картина на Рафаело!

Носиш се високо, изпреварвайки времето!

По-мъдра си от всички нас едновременно!

На самото ти чело е изписано, ето тук,

че си завършила най-главния институт!

Знам, с медал ще завършиш и академия!

Зъб давам, ще вземеш и Нобелова премия!

Ще ти я връчат не по-късно от събота

по  математика за контролната работа!
Окото си давам, сред най-умните в света

двамата с Айнщаин сте първи по умнота!

Боже, родих се в една епоха с Велика птица,

благодаря ти за честта каза хитреца!

Приближавайки се, тъй лъжел той на самотек…

Враната мълчала, надула се  като юрдек!

Навирила гордо перушината черната птица,

почувствала се по-велика дори от царица!

Лисугерът, хитър, отдъхвайки  за малко

измислил изумителна нова лъжа-залъгалка:

Сам на хрумването си дори се позачудил,

Казвайки, о, Боже, нима се влюбих лудо?!

О, мой прекрасен сън! О! Вранке мила!

Умирам от любов, ако не си ме залюбила!

Без  любовта ти, няма живот за мен! Поклон…
По-добре още сега да се обеся на този клон!
Не, ще се отровя с ето тази гъба-мухомор.
О, моя Вранке! Май лав! Ма-Шери! Амор!
Колко боли, че ти, Вранке не ме обичаш,

какво остава за моя съпруга да се вричаш?!

И няма никога да ми снесеш мъничко яйце,

на сто процента приличащо на мене в лице!

Ох, много ми е лошо, ох, умирам в този час!

Инфаркт! Инсулт! Рак! От какво не зная аз…
Ох, сърцето ме боли! Край! Прости, умирам…
Извикай, закрещи! Защо мълчищ не разбирам?

На мига паднал Лисан с ръка на гърдите…

Сякаш душата му отлитала вече във висините…

Враната, нали си е глупава разтворила клюна

забравила за сиренето, задавила се и паднала от клона!

Какво е  станало? Сиренето й запушило хранопровода…
Гладният Лисан си приготвил  блюдо за обяда!

За половин час Враната, оскубал и добре сварил,

така, че тя не приличала вече на себе си дори!

КАКВА Е ПОУКАТА?

Когато имаш сиренце – яж си и си трай!

Не слушай никого, че никога не се знай

дали ще ти завиди някой като тоя Лисиан,

който с хитрост изял глупавата врана!!!

Всякаква прилика с днешните български политици е случайна!!!