Когато спомените спят
и нощите не си отиват,
звездни дъждове валят
от галактика щастлива...

От някой огнен метеор
мислите  се взривяват...
В алено-златния простор
сърца влюбени изгряват...

Възпламенената зора
в кълбета огнени пътува...
След фантастичната заря
луна със слънце танцуват...

Блуждая във вечната игра
на вселената със земята...
Една комета изгоря
в искри и облаци се мята...

В небесно-земния пожар,
дори морето е в червено...
Изпило летния загар
на някое сърце ранено...

Илюзия ли е съдбата?
Реалност ли е тленността?
Между Небето и Земята
таинството е в Любовта!

Полека избледня нощта...
Последните звездици бягат...
В обятията на страстта
милиони влюбени не лягат...

В Галактическия фойерверк
изпращам изгрева в червено...
Не знам, бленува ли човек,
или е просто отражение...