БЯЛАТА ПТИЦА НА ЛЮБОВТА

автор: Петранка МИЛЕВА

Неусетно чезне крехката нежност,

пречупена в сивотата на битието...

В привидната тиха безметежност

посредствеността мори сърцето...

Не една сълза е изплакана тихо,

горчиво-солена капка кристална...

Миговете като снега се стопиха,

пред деформираната реалност...

Вярно е, че няма вечни страсти,

но не е въпроса в плътски грях!

В пролетния копнеж за щастие,

ще свие ли гнездо под стряхата

ще се върне ли пак бялата птица?

Дилеми, риторични въпроси…

Студен блясък на звезда зорница,

уви, суетата прозрение носи…

Каква пиета да живееш помпозно?!

Да парадираш с пресилени фрази...

Пози, арогантно, сиво и грозно...

Подобно на сърдечна инвазия...