КОРАБЪТ НА ЛЮБОВТА

автор: Петранка МИЛЕВА

От Брега на Житейското море

корабът на Любовта отпътува…

Трудно ли е, човек да разбере,

акостира, ли той, или отплува?

Тихи пристанища сме ние,

морето бурно гали, или реве…

Оловно е, когато се разбият

илюзиите в чужди брегове…

Разпънала платната, идва тя,

разцъфтяла в нежната  пролет…

По-дъхава от пъстрите цветя,

по-волна от  птиците в полет…

Любовта е като факел засиял

в небето с цветовете на дъга,

копнеж от светлината по-бял

по чист, кристален и от снега…  

Тя ни пали, или ни вледенява

вълна, която залива брегове…

Бурно ни връхлита, отминава

с пролетните морски ветрове…

Животът банално преминава,

отшумява като миг страстта.

Любовта единствено остава,

когато срещне бряг любовта!