ЗА ВОТА И ЖИВОТА

автор:  Петранка МИЛЕВА

Казват, истината се раждала в спора.

Само, когато е конструктивен, хора!

Добре е вместо да си чешем езиците

да потанцуваме в безкрая с птиците!

Очевидно, това не се случва в ефира.

Всеки се дразни на някой се нервира.

Протести, оставки, сблъсъци, кърви…

Душите, сърцата навързани с върви!

Висят закачени на куки ръждясали,

повтаряме фрази, кухи, мухлясали…

Всеки оплюва, всеки нещо предлага

на аргументи безпочвени се обляга!

Липсва ни приложение в практиката!

Вдигаме шум до Бога в галактиката!

Време е, българи, да се поизправим

та живота си по-хубав да направим!

Да развенчаем олигарсите, мафията,

без уклони водещи към епитафията!

Това е безпочвеното ни оправдание,

от липсата на  смелост и нежелание!

Колко е лесничко да критикуваме,

въздушните кули като щурмуваме!

От илюзиите празни ще се избавим,

нещо стойностно когато направим!

Например, излез на светло човече,

не може да се криеш от това вече!

Няма кой да дойде, да ни „оправи!”

Народът е време сам да се справи!

Пак ще има хваления: Ние успяхме!

Да! Важното е, че баира не бляхме!

Аз вярвам, че все още имаме време,

като начало властта да превземем!

Да върнем в себе си лъча на надежда,

не всеки иззад другите да се оглежда!

Фарисеите фалшиви да ги подменим,

съдбата си българска, да променим!