автор: Петранка МИЛЕВА

Дочувам шепот на листа…

Навън вятърът неуловим

играе страстно в есента

танго на пъстрия килим…

Танцува вятъра във фрак

на дансинга импровизиран

от сутринта до късен мрак

разбунен, неорганизиран…

Листата, едва ли ги боли

шумят може би доволни,

че листопад над тях вали,

летят събратята им волни

и стелят дансинга красив,

че свири влюбения вятър

божието чудо е да си жив

декор в природния театър!