УСМИХНИ СЕ!

Петранка МИЛЕВА

Следите  по брега морето мие…

Защо  не го забелязваме ние?

Улисани над чиния със салата

навместо да погледаме луната…

Убягват ни нощите тъй бурни,

разходките по лагуни лазурни…

Залутани в пиетата на битието,

по рядко наблюдаваме небето…       

Питам се дали това е нормално

по живота да бродим формално?!

Приличаме на птици препарирани,

на цигулките дълго неакордирани…

Времето следва неумолимия ход,

гаснем бавно, чезнем като народ…

Синове, дъщери на славни деди

неми към земята, която ни роди!

Усмихни се, навън се зазорява!

Гларусите ни събуждат с врява!

Черна врана жлъчно се киска

Да бъде бяла лястовица иска!!!