Постинг
14.11.2010 22:54 -
БУРГАСКИ ИЗГРЕВИ И ЗАЛЕЗИ В ЕДНО...
В изгревите и залезите на 60-те това преживяване беше по-силно и от тръпката на първата целувка за нас, тъкмо във възрастта на първата любов тогава...
По права линия от изхода на крайната бургаска гара, за разлика от повечето други гари, уличката води към един от най-старите нови хотели в гр. Бургас "Приморец." Морската градина и морския бряг...
С приятелката ми Здравка се разхождахме, хванати за ръце и гледахме как от небето се спуска бавно огромното слънце, което приличаше на розов прозрачен чадър...Красивите морски залези не ни правят впечетление, защото за нас са нещо обикновено. Тази вечер, обаче беше необикновена...
Това слънце, заемаше огромно място на хоризонта..., приблизително някъде в близост до остров "Св. Анастасия" - Болшевик. То се спускаше по злато-алените отблясъци на последните слънчеви зари към морската вода все по-ниско и по-ниско...Толкова ниско, че още миг имаш чувството, че ще потъне уморено в хладните води и ще се разтопи....
Огромният кръг осветяващ вече потъмняващото небе и тъмно-синята повърхност на вълните, по които свиреше вятърът на накъдрените им от неговия повей гребени най-вълшебната музика на света, бавно се спускаше, сякаш с огромен парашут да послуша акордите на залеза...
Синьото море и розово-златистите отенъци на слънчевия диск внушаваха усещането за една абстрактна реалност, каквато рядко можем да видим дори по най-култовите по онова време филми като "Херкулес", Златното руно"за световно-известните мореплаватели и откриватели...
Изведнъж някакво сребристо сияние се появи толкова внезапно и толкова бързо се разширяваше, и от копринените сребреещи се облачета изникна пълния кръг на луната, бледо-жълта, огромна и нестествена, като голяма обредна погача за кръщене. Тя плуваше като лодка във фееричната шир и в един момент застана до слънцето, огромна почти колкото него.
Боже мой не можехме да повярваме, че това се случва наяве. Бяхме свидетели на много подобни красиви залези и изгреви. Обикновено се разхождахме, смеехме се и дори не им обръщахме внимание. Ала това беше нещо невероятно. Престанахме дори да си шепнем пикантните тайнички, кое момиче, кое момче е погледнало...Кой палавник е ощипал позакръглената Нели, на която явно й беше хубавичко да я пощипват...Така сладко писукаше "Не...не..., ама в крехкия й смях звучеше като Да..аа..
Омагьосани следяхме двата огромни диска, които си приличаха удивително, а светлините им преливаха така фантастично, че в един момент, трудно беше да се различи кое е слънцето и коя е луната...Грееха тържествено на хоризонта и под тях морето розовееше...аленееше...от божествената им ласка с цялата палитра на алено-златистите отблясъци...
Това продължи около час...Безмълвието обхвана цялата морска градина. Не се чуваха даже крясъците на гларусите, които доскоро си кълвяха песъчинки и хранителни остатъци на брега. Всичко живо наоколо замря. Даже на моменти, сякаш се чувстваше туптенето на сърцето на Земята, преливащо от щастието да усети невероятното хармонично докосване на светилата...В изгревите и залезите на 60-те това преживяване беше по-силно и от тръпката на първата целувка за нас, тъкмо във възрастта на първата любов тогава...
По права линия от изхода на крайната бургаска гара, за разлика от повечето други гари, уличката води към един от най-старите нови хотели в гр. Бургас "Приморец." Морската градина и морския бряг...
С приятелката ми Здравка се разхождахме, хванати за ръце и гледахме как от небето се спуска бавно огромното слънце, което приличаше на розов прозрачен чадър...Красивите морски залези не ни правят впечетление, защото за нас са нещо обикновено. Тази вечер, обаче беше необикновена...
Това слънце, заемаше огромно място на хоризонта..., приблизително някъде в близост до остров "Св. Анастасия" - Болшевик. То се спускаше по злато-алените отблясъци на последните слънчеви зари към морската вода все по-ниско и по-ниско...Толкова ниско, че още миг имаш чувството, че ще потъне уморено в хладните води и ще се разтопи....
Огромният кръг осветяващ вече потъмняващото небе и тъмно-синята повърхност на вълните, по които свиреше вятърът на накъдрените им от неговия повей гребени най-вълшебната музика на света, бавно се спускаше, сякаш с огромен парашут да послуша акордите на залеза...
Синьото море и розово-златистите отенъци на слънчевия диск внушаваха усещането за една абстрактна реалност, каквато рядко можем да видим дори по най-култовите по онова време филми като "Херкулес", Златното руно"за световно-известните мореплаватели и откриватели...
Изведнъж някакво сребристо сияние се появи толкова внезапно и толкова бързо се разширяваше, и от копринените сребреещи се облачета изникна пълния кръг на луната, бледо-жълта, огромна и нестествена, като голяма обредна погача за кръщене. Тя плуваше като лодка във фееричната шир и в един момент застана до слънцето, огромна почти колкото него.
Боже мой не можехме да повярваме, че това се случва наяве. Бяхме свидетели на много подобни красиви залези и изгреви. Обикновено се разхождахме, смеехме се и дори не им обръщахме внимание. Ала това беше нещо невероятно. Престанахме дори да си шепнем пикантните тайнички, кое момиче, кое момче е погледнало...Кой палавник е ощипал позакръглената Нели, на която явно й беше хубавичко да я пощипват...Така сладко писукаше "Не...не..., ама в крехкия й смях звучеше като Да..аа..
Омагьосани следяхме двата огромни диска, които си приличаха удивително, а светлините им преливаха така фантастично, че в един момент, трудно беше да се различи кое е слънцето и коя е луната...Грееха тържествено на хоризонта и под тях морето розовееше...аленееше...от божествената им ласка с цялата палитра на алено-златистите отблясъци...
Това продължи около час...Безмълвието обхвана цялата морска градина. Не се чуваха даже крясъците на гларусите, които доскоро си кълвяха песъчинки и хранителни остатъци на брега. Всичко живо наоколо замря. Даже на моменти, сякаш се чувстваше туптенето на сърцето на Земята, преливащо от щастието да усети невероятното хармонично докосване на светилата...
По права линия от изхода на крайната бургаска гара, за разлика от повечето други гари, уличката води към един от най-старите нови хотели в гр. Бургас "Приморец." Морската градина и морския бряг...
С приятелката ми Здравка се разхождахме, хванати за ръце и гледахме как от небето се спуска бавно огромното слънце, което приличаше на розов прозрачен чадър...Красивите морски залези не ни правят впечетление, защото за нас са нещо обикновено. Тази вечер, обаче беше необикновена...
Това слънце, заемаше огромно място на хоризонта..., приблизително някъде в близост до остров "Св. Анастасия" - Болшевик. То се спускаше по злато-алените отблясъци на последните слънчеви зари към морската вода все по-ниско и по-ниско...Толкова ниско, че още миг имаш чувството, че ще потъне уморено в хладните води и ще се разтопи....
Огромният кръг осветяващ вече потъмняващото небе и тъмно-синята повърхност на вълните, по които свиреше вятърът на накъдрените им от неговия повей гребени най-вълшебната музика на света, бавно се спускаше, сякаш с огромен парашут да послуша акордите на залеза...
Синьото море и розово-златистите отенъци на слънчевия диск внушаваха усещането за една абстрактна реалност, каквато рядко можем да видим дори по най-култовите по онова време филми като "Херкулес", Златното руно"за световно-известните мореплаватели и откриватели...
Изведнъж някакво сребристо сияние се появи толкова внезапно и толкова бързо се разширяваше, и от копринените сребреещи се облачета изникна пълния кръг на луната, бледо-жълта, огромна и нестествена, като голяма обредна погача за кръщене. Тя плуваше като лодка във фееричната шир и в един момент застана до слънцето, огромна почти колкото него.
Боже мой не можехме да повярваме, че това се случва наяве. Бяхме свидетели на много подобни красиви залези и изгреви. Обикновено се разхождахме, смеехме се и дори не им обръщахме внимание. Ала това беше нещо невероятно. Престанахме дори да си шепнем пикантните тайнички, кое момиче, кое момче е погледнало...Кой палавник е ощипал позакръглената Нели, на която явно й беше хубавичко да я пощипват...Така сладко писукаше "Не...не..., ама в крехкия й смях звучеше като Да..аа..
Омагьосани следяхме двата огромни диска, които си приличаха удивително, а светлините им преливаха така фантастично, че в един момент, трудно беше да се различи кое е слънцето и коя е луната...Грееха тържествено на хоризонта и под тях морето розовееше...аленееше...от божествената им ласка с цялата палитра на алено-златистите отблясъци...
Това продължи около час...Безмълвието обхвана цялата морска градина. Не се чуваха даже крясъците на гларусите, които доскоро си кълвяха песъчинки и хранителни остатъци на брега. Всичко живо наоколо замря. Даже на моменти, сякаш се чувстваше туптенето на сърцето на Земята, преливащо от щастието да усети невероятното хармонично докосване на светилата...В изгревите и залезите на 60-те това преживяване беше по-силно и от тръпката на първата целувка за нас, тъкмо във възрастта на първата любов тогава...
По права линия от изхода на крайната бургаска гара, за разлика от повечето други гари, уличката води към един от най-старите нови хотели в гр. Бургас "Приморец." Морската градина и морския бряг...
С приятелката ми Здравка се разхождахме, хванати за ръце и гледахме как от небето се спуска бавно огромното слънце, което приличаше на розов прозрачен чадър...Красивите морски залези не ни правят впечетление, защото за нас са нещо обикновено. Тази вечер, обаче беше необикновена...
Това слънце, заемаше огромно място на хоризонта..., приблизително някъде в близост до остров "Св. Анастасия" - Болшевик. То се спускаше по злато-алените отблясъци на последните слънчеви зари към морската вода все по-ниско и по-ниско...Толкова ниско, че още миг имаш чувството, че ще потъне уморено в хладните води и ще се разтопи....
Огромният кръг осветяващ вече потъмняващото небе и тъмно-синята повърхност на вълните, по които свиреше вятърът на накъдрените им от неговия повей гребени най-вълшебната музика на света, бавно се спускаше, сякаш с огромен парашут да послуша акордите на залеза...
Синьото море и розово-златистите отенъци на слънчевия диск внушаваха усещането за една абстрактна реалност, каквато рядко можем да видим дори по най-култовите по онова време филми като "Херкулес", Златното руно"за световно-известните мореплаватели и откриватели...
Изведнъж някакво сребристо сияние се появи толкова внезапно и толкова бързо се разширяваше, и от копринените сребреещи се облачета изникна пълния кръг на луната, бледо-жълта, огромна и нестествена, като голяма обредна погача за кръщене. Тя плуваше като лодка във фееричната шир и в един момент застана до слънцето, огромна почти колкото него.
Боже мой не можехме да повярваме, че това се случва наяве. Бяхме свидетели на много подобни красиви залези и изгреви. Обикновено се разхождахме, смеехме се и дори не им обръщахме внимание. Ала това беше нещо невероятно. Престанахме дори да си шепнем пикантните тайнички, кое момиче, кое момче е погледнало...Кой палавник е ощипал позакръглената Нели, на която явно й беше хубавичко да я пощипват...Така сладко писукаше "Не...не..., ама в крехкия й смях звучеше като Да..аа..
Омагьосани следяхме двата огромни диска, които си приличаха удивително, а светлините им преливаха така фантастично, че в един момент, трудно беше да се различи кое е слънцето и коя е луната...Грееха тържествено на хоризонта и под тях морето розовееше...аленееше...от божествената им ласка с цялата палитра на алено-златистите отблясъци...
Това продължи около час...Безмълвието обхвана цялата морска градина. Не се чуваха даже крясъците на гларусите, които доскоро си кълвяха песъчинки и хранителни остатъци на брега. Всичко живо наоколо замря. Даже на моменти, сякаш се чувстваше туптенето на сърцето на Земята, преливащо от щастието да усети невероятното хармонично докосване на светилата...
Няма коментари
Търсене
