СЪНЯТ НА ПЯСЪЧНАТА ДЮНА

Петранка МИЛЕВА

Да те целуне нощта на сбогуване...

Да те целуне денят на събуждане...

По средата на времето нощ и ден...

Една приказка да разкаже от мен...

На брега на морето пясъчна дюна

красеше брега и морската лагуна!

Запомнила бе много приключения,

свидетелка на лирични отклонения...

Цветенца, зелени треви растяха...

Птички кацаха, ветрове вилняха...

За приключения морски жадуваше...

Тихо стенеше...никой не чуваше...

От приливи,отливи многовековни

много спомени, мигове върховни...

Дюната далеч от брега отнесена

нощем сънуваше пиратски песни...

Денем, обичайно пак се връщаше...

Растенията си нежно прегръщаше...

Жадувайки за вълните подмолни...

Бурни, лазурни, зелени, волни!!!