ВЪРВИМ

автор: Петранка МИЛЕВА

ВЪРВИМ.

Вървим и пътят е безкраен,

неведом, криволичещ, таен…

Вървим, пролет, лято, есен

не винаги с радост и песен…

ВЪРВИМ.

Понякога с твърда крачка,

понякога като на умирачка…

Провесим нос от отчаяние

от мъки, болки и страдания.

ВЪРВИМ.

Не спираме, продължаваме

сами със себе се сражаваме…

Едва тогава констатираме,

най-важно да се разбираме.

ВЪРВИМ.

Тънката струйка каканиже,

пътят капки-мъниста ниже.

с протекцията на любовта

е есенцията на мъдростта!

ВЪРВИМ.

Всичко в живота е циклично,

всяко постижение е лично!

Посоката ни е една и съща

раждане, смърт, завръщане!