ПУСТА ОРИСИЯ

автор: Петранка МИЛЕВА

Eсента настръхна, косите ни изправи,

дъжд из ведро, градове и села залива!

Бог ни праща знаци, вече втора есен...

Народът ни с бедствията да се справи

да извоюва своята съдба по-щастлива,

по-достойна, по-прекрасна от песен!

Гръм и светкавици небето разсичат,

като мечове святкат, оръдеен откос!

Погива ли древното българско племе?

В бездната хора и къщи се свличат,

със страшна сила тътне този въпрос!

Краят на света, или Бог ще ни вземе?

Ще почиваме ли в мир някъде в Рая,

изтърпяли мрачния, черен земен Ад

унижавани, изтерзавани до просия?!

Който и да ни управлява все е тая...

Щом спечели бълва огън, жупел и ЯД!

Спаси ни Боже от тая пуста орисия!