НЕ ПРОДАВАЙ ДУШАТА

Автор: Петранка МИЛЕВА

Затвори очи и чуй душата своя

как тъжно плаче, как горко стене…

за любовта, избягала й зад завоя,

изпепелена от измамно суетене...

Плакала много душата, плакала

от фалшивата илюзия, обсебена.

Любовта, която тъй-дълго чакала,

отплувала на вълните по гребена...

Изтъкана от красиви думи и лъжи

похотта се маскирала като любов...

Струва ли си да се омърсиш кажи?

Вярвай само в Божият благослов!

Житейската река е непредвидима.

Понякога дори, почти пресъхва тя.

Истинска любов, когато там има,

става пенлива, прелива из корита!!!

Затвори очи и чуй душата си тъжна,

искрената си любов ти сам й подари!

Да плаче и да стене, тя не е длъжна!

Не я продавай за илюзии, или за пари!