БЪЛГАРСКА СВАТБА

автор: Петранка МИЛЕВА

Нощта е тиха, слушам стария грамофон,

игличката по плочата тъжно скрибуца...

Дилижанс ли препуска, или бял файетон?

В полето някъде може би крета каруца?

В нощта препуска яхнал врания бял кон

към момата младият рицар из прерията...

Дивите коне развяват буйни гриви в тон

Звучи старата песен. Има старо поверие:

Когато момата е вече голяма ще я главят

избират родителите мъж, грешки да няма…

Разрушени са вече устоите на стария свят.

Жената отдавна не е робиня, ала не дама!

Дами не е имало в нашата бедна страна.

И сега жените се справят с всичко сами…

Имат небесен чар, нежност и топлина.

Ако се зажениш, момко българка вземи!

До днес се спазва все още стар обичай

бащата или брата я отвеждат до олтаря.

Венчавка правят в църквата, то се знай,

ръсят бонбони и жито по традиция стара.

По традиция пак булката хвърля букета.

След венчавката, следва свадбен моабет.

Някоя друга мома, да я споходи късмета

да срещне своя избранник момък напет!

Колко вода е изтекла, времето е друго.

Всичко останало е по божия промисъл.

Щастие и любов като съпруг и съпруга

животът съвместен да има своя смисъл!