ПЕСЕНТА НА ШУТА
автор: Петранка МИЛЕВА
Уморих се от дългото тичане
без фенер, или борина в ръка
да търся Човек!
Само имитации на обичане…
Без брод ли е житейската река
в 21 век?
Навярно съм сгрешила времето
или нарочно Бог е решил тук
да се телепортирам?
Аз съм душа и плът едновременно,
сякаш хората правят напук
защо не разбирам?
Местят пионките в Шаха-Живот
правят си защитното рокадо!
Без комплекси!
Плащат им за режисиран Вот!
Хваща се в капана старо и младо!
Режат клона с флекси!
Питам се понякога аз ли съм луда,
или хората не са нормални?!
Какъв куриоз?!
Всички ли очакваме да стане чудо!
Защо само с претенции формални
е моя въпрос???
Протестираме, не правим нищо!
Уж сме срещу демагогията,
все пак?!
Готови сме брата да разнищим,
в името на властта и идеологията,
и тънем в мрак!
Да бъдем малко по-морални
чувам призив по телевизията,
ала едва ли е чут?!
Тези думи са толкова банални,
колкото да вдигнат мизата
на някой нов шут!
Смей се, смей се, палячо!
Спомням си една стара песен.
Песента на Шута.
Смея се, ала сърцето плаче…
Този свят е ограничен и тесен
и песента не е чута!
