В ОГЛЕДАЛОТО НА ВРЕМЕТО

автор: Петранка ТОДОРОВА

Гледам в огледалото на времето,

минало и бъдеще едновременно…

Образи минали ме вземат в плен,

като пътуващ театър покрай мен…

Не мога да ги докосна и погаля,

гасят ме, после отново ме палят…

Моля, времето, спомените върни,

не връщай старите отминали дни!

Времето си тече бързо, неумолимо…

Избледяват спомените необозримо…

Безспорно още по-добре да е така,

времето си тече пълноводна река!

Понякога в кал и мътилка ни носи,

нови безбройни, поройни въпроси!

Защо да разгаряме старата жарава!

Връщане миналото не си заслужава!

О време, за нови възможности моля!

Течи си и бързай, да бъде твоя воля!

Понякога ми позволявай в огледалото

да видя сенките-образи на отлетялото…