Сказание за дядо Добри от българското село  Баилово.
автор: Владимир Ольховой

Литературен превод: Петранка МИЛЕВА

В забравено, бедно селце
живее той отшелник-човек.
Има дом и любящо сърце,
С  Бога в помисли навек.

Става и бързо на път поема.
- Благите помисли го зоват.
Светците на помощ си взема 

за София всеки ден е на път…

Със стари ботинки, от село,
с облекло груба тъкана аба.
С бръчки от мъдрост на чело.
-За смирение с дадена съдба.

За какво е дадена тази участ?
Даряваща добро и светлина…
За другите душата с му чест,
дава пример, съвет, топлина.  

Той събира късче всеки ден.
За себе си не взема на йота,

на божията воля посветен

това е съдбата на патриота.

Смиренно крачи жив Ангел,

да учи хората как да живеят.
Съветва го самият Архангел,
как да отстоява святите идеи.

Ежедневни дълги скитания,
не жалейки самия себе, сам,
събира късчетата подаяния,
до грам дар за святия храм.
 
В прослава пея химн блажени.
Бог е отредил съдбата избрана
да ни научи да бъдем смирени,

с воля, по-твърда и от стомана.

За Добри, Вие стиха прочетете,
достоен образ за свети жития,

на други хора това разкажете.

Всеки човек сам, себе е съдия.

 
Добро на земята сътворете,

учете Децата да не грешат!
Силите на духа разбудете,

достоен е примера му свят!

 Владимир Ольховой

Сказанье про дедушку Добри из болгарской деревни Баилово.

В забытой, бедной деревушке
Живет отшельник-человек.
Имеет дом свой на опушке,
И с Богом в помыслах навек.

Встаёт и быстро - в путь дорогу,
- Благие помыслы зовут.
Святых берёт себе в подмогу,
В Софию,… каждый день маршрут.

Обут он в ветхие ботинки,
Одежда ткана и груба.
На лбу… от мудрости морщинки,
-За кротость данная судьба.

Зачем дана такая участь
Дарить добро и сеять свет,
И за других душою мучась,
Примером быть, давать совет?

Он собирает дань по крохам,
Себе копейки не берёт
И не подвластен суматохам,
Такой он, Божий патриот.

Смиренно ходит, будто Ангел,
Живёт и учит жить людей.
Совет даёт ему Архангел,
Достиг Добри святых идей.

Собрал по крохам подаянье,
Отдал на храмы всё, что мог.
В тревоге были те скитанья,
И не жалел в походах ног.

Во славу гимн спою блаженным,
Которых Бог послал сюда,
Их утвердил, как стать смиренным,
Их жизнь, как сталь,всегда тверда.

Прочтите стих про Добри, Люди,
И расскажите про него,
И для себя вы будьте судьи,
Достойны быть душой того.

Творите жизнь, любите землю,
Детей учите не грешить,
Ведь силы духа в людях дремлют,
Судьбу свою спеши вершить!