ПОСЛЕДНО СБОГОМ, СТРАХОВЕ

на МАРЧЕТО

Когато дълго се е блъскала душата
път да проправи, насам-нататък...
Когато се е валяла в прахта горката
в мига си земен, толкоз кратък,

превратностите правилно разбира
и не ги приема като наказание!
Приятелите си по сърце избира,
усвоила уроците по мироздание!

Когато си поела пътя към билото

и с тежки стъпки крачиш към върхове,

ти шепа пръст хвърли на миналото

последно сбогом на всички страхове!

Не! Не мрази! Само себе си обичай,

без да си обсебена от егото свое!

Боса по росата сутрин рано тичай

и се пази от внезапните остри завои!

От лесните победи не се опиянявай.

Не се отказвай от дръзките мечти!

Ти си на ход сега! Не се предавай!

Сама, съдбата си водиш вече ТИ!