нощта на 23 срещу 24 юли 2013 г.

автор: Петранка МИЛЕВА

Вечерта настъпва боса върху разградените павета…

Бойни възгласи се носят от момичета и от момчета…

По улицата люто разгневена, се издигат барикади…

Депутатите призори, жардармерията, едва извади…

Това дали е демократично? Задаваме си въпроси?

Отговаряме си риторично деня тегоби ще ни носи!

Като на Шипка полетяват камъни, и с всяко нещо

автобуса провокатори замерят. Жежко е и горещо!

Изумени цяла нощ очи сме взряли в емисии на новините!

Разпръснати полудели негодуват тази нощ дори звездите!
Сякаш небесата ни наказват. Защо ли всички сме грешни?!

Опитите на полицаите да се намесят остават безуспешни!

В пълен мрак е потънал тази разбунена нощ Парламента.

Окупиран, обруган, оплюван, осквернен и тих в момента.

Утре пак какво ли ни очаква? Питаме се с очи мълчаливо…

Кукумявка някъде проплаква, на душите тегота, мъгливо…

Излизането на автобуса казват, било тактическа грешка!

Простъпката - атакуване с камъни, едва ли е човешка?!

Чашата търпение на протестиращите тя била преляла...

Оставката на правителството, защото била закъсняла!

Дано успее поколението българско смело, умно, младо

да поведе напред народа, ала това не става с барикади!

Много лесно е всички да  ругаят, да се плюят опоненти…

Гореща нощ и блудна и опасна. Блокада на парламента!

От възмущение, сърцето ме присвива и ми се повдига…

Душата ми крещи неистово: Стига кръв, вече СТИГА!!!

За Бога, хора, осъзнайте се, дайте им шанс, сега се моля.

Нали всички  депутати са избрани по народна воля?!

Вечерта се изнизва, призрачна, размазана, дива, боса, клокочи!!!

Улицата е осъмнала без павета, тротоарите без плочи!

Зората просветлява. По първи петли хората извеждат.

Окървавени първите лъчи през тълпата се процеждат…