Прочетен: 2185 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2013 20:09
МОРСКО ПАНО
автор: Петранка МИЛЕВА
В нежната прегръдка на лазура
блаженно се разтворихме в едно
в солената шоколадова глазура
на синьо-зеленото морско пано...
Не един художник те е рисувал
мое прекрасно божествено море
Не един поет вълните е римувал
и в твоето лоно му е било добре.
Не един писател за теб е писал
романи, разкази, есета и новели.
Морската флора и фауна описал
чайките, вълните с гребени бели.
Ти знаеш всички мечти и тайни
от детските ми години – до днес.
Ти никога не си било издайно
и никога гальовно от интерес.
Помниш ли с една вълна огромна
до дъното веднъж как ме завъртя?
Научи ме на смелост и скромност
С теб младостта ми също отлетя...
В нежната прегръдка от коприна
люлееш ме покрай каменния кей.
Хоризонтът грее в морско-синьо,
а душата романтична песен пей.
Поусмихват се лъскавите рапани,
медузите танцуват в бяло на бала.
Може и златна рибка да си хвана
да сбъдне, каквото съм копняла.