ВРЕМЕТО И ЛЮБОВТА

автор: Петранка МИЛЕВА

Времето изстудява,

казваме тогава, че лекува…

Времето отдалечава

казваме тогава, не си струва…

Може ние да не сме изстинали

от сърцето, което си отива…

Може просто да сме се разминали

с някого, след среща красива…

Ала защо упрекваме времето?

Едва ли за нещо е виновно?!

Заедно някъде с някого временно

за мига ни е било върховно…

Постепенно бледнее лицето

тялото, субекта си отива…

Любовта е изстинала в сърцето

само за единия е била щастлива…

Не корете времето,

не обиждайте лицето,

Проумейте, че това временно

ви е трогнало сърцето…

Когато дойде времето

както се казва по съдбата

не случайно, или временно

ще се слеят душа с душата!

Любовта е неподвластна

на времето и случайността.

Тя е струна ангелогласна

зазвучала от вечността!