БЯЛА ЛЮБОВ Е ДЪЖДА

автор: Петранка МИЛЕВА

Просветна и неусетно заваля…

Звуци, омагьосващи се ронят…

Струнен валс в душата разля…

Влюбените капчици се гонят…

След целувка въздушна падат,

за да се слеят в нежни акорди…

Кристалните капки не страдат!

Те се разтопяват заедно горди.

Струйки шептят обичай сега!

Вечно влюбената капка бъди!

Разпилявай любовта без тъга!

От дъгата мостове си съгради!

В кръвта кипяща бликат нови

алени пламъчета разискрени…

Възродените струйки любови

единствени, дивни и искрени!

Тичай боса окъпана от дъжда!

Пий нектар от земята и небето!

Бяла любов не прихваща ръжда,

а възкресява душата и сърцето!