Мы торопимся жить.

Мы спешим.

Дом, проблемы, работа, семья.

Детям - все.

Жизнь свою дарим им.

Забываем, что есть наше "я".

И друзья, и родные - потом.

Не звоним.

Не до встреч.

Не до них.

Для детей дышим, пашем, живем.

И болеем за чад дорогих.

Подрастают.

Стремимся помочь.

От невзгод уберечь и спасти.

Молим Бога и день, мы, и ночь,

Чтоб хранил, наставлял их в пути.

Вот и выросли. Радость в душе.

Покидают родительский дом.

Груз забот.

Не до нас им уже.

И напрасно мы весточку ждем.

Силы есть - помогать мы должны.

Отдаем, без остатка, себя.

Жизнь прошла - никому не нужны.

Очень грустная штука - судьба.

Замкнут круг.

Все сначала, опять,

Нашим детям придется прожить.

Никому не дано разорвать

Эту крепкую, вечную нить!

Автор:

Людмила ВАРАВИНА-руска журналистка

ОМАГЬОСАНИЯТ КРЪГ

авторски превод: Петранка МИЛЕВА

Надпреварваме се да живеем!

Бързаме.

Дом, проблеми, работа, семейство!

Деца!

ВСИЧКО!

Подаряваме им своя живот!

Забравяме, че съществува и нашето „Аз!”

И…, приятелите…, и роднините – след това.

Не звъним.

Не ни е до срещи.

Не ни е до тях.

За децата дишаме, болеем, живеем!

Страдаме за скъпите си чада.

Те порастват.

Стремим се да помагаме!

От несгодите в живота да ги предпазим. Да ги спасим.

Молим Бога и ден, и нощ!

Да ги пази, да ги направлява по пътя им.

Ето. Пораснаха!

Радваме се от душа.

Напускат родния дом.

Натоварвания, грижи.

Не им е до нас!

Напразно чакаме вести.

Сили имаме – ДЛЪЖНИ СМЕ ДА ПОМАГАМЕ!

Раздаваме себе си, без остатък!

Животът отминва и сме никому ненужни.

Много тъжна шега е съдбата.

Омагьосан кръг.

Всичко отначало, отново на

нашите деца ще  се наложи да изживеят!

На никой не е дадено да избегне омагьосания кръг!

Такава е здравата и вечна нишка на Живота ни!

 Две деца: моята внучка Ивелина и внучката на братовчедка ми Изабела....
 Две мили същества, Две звездички, Две слънчица, Две съдби, Две искрички Божествена Светлина!