СЪН ЛИ СИ МОЯ ЛЮБОВ

Нежно положи тлава на коленете мои,

ще те целувам Душа на острите завои…

Защото ти ми подари Любов неземна!

Благодаря Богу, за песента вълшебна!

Сън ли си, моя любов? Щастие мое?

Божият Благослов и святата Троица…

Святият дух ли ни осени от небето,

животът ни промени от небитието?!

Искам да заспя така в твоите обятия.

Ти,  разкрепости моите възприятия…

Цели нощи с мен кръжиш из ефира!

На сърцето ми лежиш. Нямам мира!

Спиш сега своя сън необезпокояван…

Няма те до мен. Есента тъга навява…

От листа ни постла легло за двама…

Със завивка Любовта рамо до рамо…

Вечността ни подари топло одеало.

Слънцето ни озари златно огледало!

А Луната всяка нощ мило ни закача!

Хубаво ни е нали? Смея се и плача…