Получих разрешение да публикувам в блога си този ПРЕКРАСЕН РАЗКАЗ,  посветен на моята скромна персона. Автор: Атанас ДИМИТРОВ Редактор: Петранка МИЛЕВА ТРЕТА ЧАСТ Re: " ЕДИН обикновен РАЗКАЗ за ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ЛЮБОВ " !

от policai » 01 Ное 2012, 21:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ :

 

Животът си течеше с разни важни и маловажни за мен събития! Беше ни станало навик почти всеки месец  да се чуваме по телефона с Пипи!

През 1993 година, при едно от обичайните ни обаждания по телефона, Пипи изплака:.
---Насе, мъжа ми почина…
Отначало не разбрах и попитах:

-Как така почина?

Тя ми отговори:

-Умря внезапно, за един миг, както си пиеше кафето в кварталното кафене „33…” (срещу „Затвора” – Бургас, бел. авт.) ридаейки започна на пресекулки да говори:

- Какво ще правя... сега, сама... с две деца?

Бях толкова объркан и покрусен, че можах да кажа само:

-На мъртвите, лека им пръст и царство им небесно!

Казах и, че не бива да се отчайва, а да се стегне, че за децата си, сега, тя е и майка, и баща, и, че винаги като на един макар й далечен приятел, може да разчита на мен!

В Михайловград в Аероклуба, летяхме заедно с моя приятел от ученическите ни години Чавдар Генов Андреев - Чачо (прякор, бел. автора) Бяхме с Чачо и във Виисшето Народно Военно училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия, Плевенско. Той стана един от Асовете във Воененния пилотаж, летец-изтребител на България и се пенсионира млад, рано. Пенсионира се като Полковник. Та, среща ме Чачо в Сфия, той с една красива пилотска униформа на летец от БГА „Балкан”, мургав красавец, а ,аз, с моята полицейска униформа, Подполковник от Национална Полиция, вече застаряващ, но здрав физически. Прегърнахме се, разцелувахме се и той ме попита:

-Наско, какво става? Кога ще те правиме Полковник? Толкова Полицейски Академии изучи, а още си Подполковник?!

Аз му казах, че това е маловажно, и че не съм очаквал, че ще го видя с тази неговата униформа.

-Насе, хайде да отидеме да пиеме по едно уиски и да се наприказваме, а не да стърчиме тук и да пречиме на хората да минават.

Отидохме в бара на хотел „Средец”  (сега хотел „Радисън” бел. авт.) Та, едно, че две, та по три уискита пийнахме…

Чачо ми разказа, че след пенсионирането, се е развел с втората си съпруга Елена и, че е започнал да лети в БГА „Балкан”, и, че лети на ТУ-134, сега по вътрешните линии, но скоро ще премине във външни линии.

Казах му, че е щастливец всеки, който лети, та може и на метла да е, но лети!

Той ме попита, кога ще отида, да ме повози и каза, че утре лети, София-Бургас! Казах,му, че имам работа в Бургас, но не мога да дойда утре, понеже трябва да докладвам в МВР, изготвения от мен План за охрана и отбрана при ексцесии на БНР и БНТ!

-Нищо, Насе, друг път ще дойдеш, когато имаш възможност!

Разменихме си телефоните и в мозъка ми веднага узря идеята да прелетя с Чачо в Бургас и лично да изкажа съболезнования на Пипи, за сполетялото семейството й нещастие - смъртта на съпруга й, колегата!

Моят характер е такъв, че влезе ли ми идея в мозъка, докато не я реализирам, нямам покой!

След 2-3 седмици позвъних на Чачо Андреев и го попитах:

-Кога ще летиме СОФИЯ-БУРГАС-СОФИЯ?

Той ми каза, че всяка четна дата, през ден, неговия екипаж покрива тази линия! Да си избера аз, ден.

Обадих се на Пипи да й кажа, че ще дойда за 2 часа в Бургас да я видя!

Стори ми се, че чух в слушалката нещо, като хм...м...и казах, че ще й се обадя от Бургас, когато пристигна.

И…, ето ме един слънчев ден в "Щатски костюм одет" (бел.авт., от р. ез., нали съм руски възпитаник?!, с „цивилен” костюм облечен) С автобус 20 приземлявам на Старата Аерогара (сега „Терминал 1”) .Чачо ме качи като пътник „без билет” в Пилотската кабина на ТУ-ТО!

Като излетяхме, след 5-6 минути каза на втория пилот:

-Хайде, колега, донеси кока-кола, че имаме гост в екипажа! Аз  съм включил автопилота! Пилотът излезе от кабината и Чачо ми каза:

-Хайде, авиаторе, сядай на втора седалка, да видя, забравил ли си да хвърчиш?

Поех щурвала с огромно вълнение, а то,ТУ-ТО се кара, като всеки друг самолет! Чачо ме предупреди, че изключва автопилота, а и чух, че докладва на Кула-контрол, че от автопилот, минава на ръчно!

Каза ми да понамаля скоростта, за да не преебеме трафика!

-Какво си се разбързал? Така ще кацнеме 5 минути по-рано, а трябва да е на секундата! Издърпах рогата на щурвала назад и намалих скоростта на самолета.

Чачо си пое управлението, а аз седнах на подвижното метално столче зад него!

От Аерогара БУРГАС - Летище „САРАФОВО”, от монетен телефон се обадих на Пипи в завода!

Тя ми каза да отида в Завода за Радиатори на портала, но аз не знаех въобще къде се намира този завод! Едно такси ме откара и остави пред портала на „Метални изделия” – АД (бившия завод „Георги Димитров” – Бургас, бел. авт.)

След около 3 минути се появи Пипи, облечана в траур - с черни пола, блуза, шалче и жакетче, а зелените й очи, рефлектираха на черното й облекло!

Казах й:

-Съжалявам, Пипи, за сполетялото те нещастие…, прегърнах я и я целунах по челото, при което, тя ме целуна по бузата, захлупи глава на рамото ми и зарида!

Аз, като възпитан Полицай (с три ПОЛИЦЕЙСКИ АКАДЕМИИ И ДВА ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТА)  й подадох носната си бяла кърпа и гледайки часовника си и казах:

-Не плачи, мила, че ме разстройваш, а след 25 минуги трябва да отлетя за София! Тя спря да плаче, направи накаква полу-усмихната, полу-кисела физиономия и ми каза:

-Ама, как така? Нима не искаш да изпиеме по едно кафе?

Отидохме в близкото кафе-аперитив. Аз, още от вратата извиках:

-Спешно две кафета, моля!

-Някъкъв, странен, брадясал мъж веднага ни подаде две кафета в пластмасови чаши. Седнахме на една кръгла маса с мръсна, измачкана и надупчена от цигари, кой знае от кога не видяла сапун, покривка и започнахме да пиеме, нещо подобно на „негърска пот” питие - между кафе и ръж!

Аз, естествено, направих неодобрителна гримаса, при което Пипи се усмихна и каза:

-Съжалявам, Мили, навярно не прилича на кафето, което си пил в Испания? Разказвай сега, какъв вятър те довя и защо толкова бързаш да си ходиш, а обеща да ми разказваш за коридите с бикове в Испания?

Заляха ме топли вълни, когато чух думата Мили… Казах й, че ще разказвам, когато друг път се видиме.

С голями волеви усилия станах от масата и отидох при чакащото ме такси. При слизането, бях дал двадесетачка на шофьора, с молба да ме изчака с таксито! Пристигайки в София, веднага се обадих на Пипи по телефона, извиних се за моето бързане и затова, че съм  я разстроил с моето появяване, при което тя ми каза:

-Глупости, беше много мило от твоя страна!

КАЗАХ Й, ЧЕ ПАК ЩЕ ДОЙДА, АКО ОБЕЩАЕ,ЧЕ НЯМА ДА ПЛАЧЕ ПОВЕЧЕ! ТЯ МИ ОТГОВОРИ:

-ДОБРЕ ДЕ, НЯМА ДА РЕВА ПОВЕЧЕ, ПЪК И НЯМА ПРЕД КОГО!

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ : ...

 
Така изглеждаше "МЕТАЛНИ ИЗДЕЛИЯ" - АД - гр. Бургас - фирмата, в която Пипи работеше (зав. "Личен състав и административна служба" , бел. ред.) по времето на моето посещение в Бургас.

Предприятието е създадено през 1911 година.

Една от първите фабрики в България и Бургас, носеща името „Верига”.

След национализацията приела името на вожда на българския народ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ.

(така изглеждаща отвътре по време на модернизацията през „комунистическия” период, бел. ред.)

По времето на ПЕРЕСТРОЙКАТА завода приема името, активите и пасивите на „шапката” – бившето ОБЕДИНЕНИЕ „МЕТАЛНИ ИЗДЕЛИЯ” – СОФИЯ.

След приватизацията, бавно и сигурно всичко това днес се е превърнало в ПУСТОШ, машините отдавна са продадени, халетата (цеховете, бел. ред.) разрушени и изпокрадени… Всичко наоколо е обрасло с буреняци, отпадъци и потънало в прахта на забравата, както и годините на АПОГЕЙ и ПРОЦЪФТЯВАНЕ… вече ги няма…