ТОВА ЛИ Е ЛЮБОВТА?

Летаят години, години, летят…

Цъфтят рози и лотосов цвят…

Пред нас е целия белия свят

дух потопен в нежен аромат…

Обсипана в рози душата лети

в святите свои крилати мечти…

Любов в зениците твои блести…

нима не виждаш, не чуваш ти?!

Едва ли си оценявал любовта?

Не един миг проспал в самота…

Пял си по барикадите Либерта

слял  пролети, есен, зими, лета…

Живот! В косите поръсва снега…

По миговете пропиляни с тъга,

пътуваш в спомените си, а сега

няма я май чудната цветна дъга?

Пътуваш на своя живот в есента

ти чуваш на сърцето си песента

След дългите години на самота

се питаш това ли е тя Любовта?!