Получих разрешение да публикувам в блога си този ПРЕКРАСЕН РАЗКАЗ, посветен на моята скромна персона. Автор: Атанас ДИМИТРОВ Редактор: Петранка МИЛЕВА В Т О Р А Ч А С Т Re: " ЕДИН обикновен РАЗКАЗ за ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ЛЮБОВ " !
от policai » 01 Ное 2012, 13:18
ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Петранка ми каза, че никой досега не й е казвал ПИПИ, но,че й харесва името ПИПИ! Припомнихме си Детската книга ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ, при което много се смяхме и установих,че Пипи има феноменална памет! Знаеше всичките шест имена на ПИПИ : Пипилота-Виктуалия-Транспаранта-Ментолка-Ефраимова-Дългото чорапче! Беше прекрасен събеседник, а зелените й очи излъчваха нещо непознато за мен! С прости думи харесваха ми, както очите, така и притежателката им! Разменихме си телефоните и се разделихме като добри приятели! Когато се прибрах в Михайловград, започнах почти всеки месец да се обаждам по телефона на Пипи в службата!
Спомням си един комичен случай: Звъня по телефона на служба „Личен състав” на Завод за радиатори в гр. Бургас, обажда се женски глас и пита кой търся - отговорих ПИПИ! Казаха ми, че съм сбъркал номера и, че нямат ПИПИ. След като обясних,че търся Петранка, предадоха й телефона! Бяхме на:
-Здравей,как си приятелю, как, добре ли е караш?!
Винаги питах, как е морето, как са колегата и Децата й, а тя ми разказваше разни случки от завода й! Беше с 4 години по-млада от мен, но говорът й излъчваше някъкъв непознат за мен чар! Винаги ме питаше, нямам ли командировка на морето, а аз й разказвах за моя тежък развод с първата ми съпруга Мариана. Пипи дори се опитваше да ми дава житейски съвети, как да преодолея кризата от развода ми! Чуствахме се, като Далечни, но близки по душа и дух Приятели! Бях вече Подполковник Димитров - Началник на Паспортната служба при РДВР-Михайловград! През 1986 година й казах, че отивам да уча отново в СССР в Академията на МВД-Украина „Дзерджински” Тя ми казваше:
-Блязя ти! И… да не забравя да й пиша от там до завода й!
Естествено, изпратих й една картичка с изглед от Киев, но…, отговор, уви, не получих… През същата година, като говорихме по телефона й казах, че отивам в Испания на тържества.... Казваше ми, не съм ли се находил вече по света, а не искам ли да отида в Бургас, да пиеме по едно кафе! Бях й донесъл от Испания едно Испанско ветрило. Като й казах, усетих, че тя, искрено, по детски се зарадва! Казах й, че трябва да дойде в Михайловград, да си го получи и много се смяхме по телефона! Имаше страхотен глас и рецитираше стихове, които почваше на бългрски, а ги завършваше на руски език. Съдбата и службата ме завъртяха. Преместих се да служа в СДВР София, станах, както ПИПИ се изразяваше Голям Началник с 80000 подчинени Полицаи и винаги, когато говорехме по телефона, се майтапихме и смеехме, че е време, да дойде, да си получи ветрилото-Испанския й подарък. Но…, уви, още не го е получила и до сега! Ожених се за втората ми съпруга Даниела. Пипи, ми честити по телефона с хубави пожелания, като ми каза, че ми е написала едно стихотворение, но…, трябва да ида в Бургас, за да си го получа!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ :
Пролетно жълтурче-радост за душите
С МОЛБА КЪМ НЯКОЙ БЛОГЪР, КОЙТО УМЕЛО БО...