МАДАРСКИЯТ КОННИК,

АВЕ МАРИЯ И ВЯРАТА, КОЯТО НИ ПРАВИ СИЛНИ!!!

Далечната 1968…

Волни като птици пътувахме заедно за последната си ученическа екскурзия Бургас-Пловдив- Велико Търново-Шумен-Бургас.

Никога не бях виждала старопрестолния град…

Във влака момчетата дремеха сънени, леко пийнали предната нощ…

В нашето купе си подремваше и Бебо (Добромир) – най-дългия човек в гимназията.

Някъде към 19 часа полуздрач пристигнахме на гара Велико Търново.

Посбутахме Бебо да става.., но той някак си много отпуснато продължаваше да дреме…

След няколко напразни опита си помислихме, че доста си е попийнал и решихме да извикаме Слона (такъв беше прякора на класната)…

Трябваше да слезем все пак…

От този миг всичко последва с мълниеносна бързина!

Добре, че това беше последния град и последното място, по маршрута.

Защото за нас екскурзията свърши!

Веднага се разбра, че Бебо е много зле.

Повикаха линейка.

Всички разтревожени се скупчихме пред болницата.

След няколко часа дойде въртолет и Бебо бе отведен в София.

Казаха, че предполагаемата диагноза е менингит.

Днес лекарите много успешно се справят, дори с усложненията на менингита.

Тогава – това беше въпрос на живот и смърт!

Така или иначе пренощувахме някак си. Дори не си спомням подробностите.

Беше някаква много красива хижа, от прозорците на която се виждаха пропасти.

Имаше някакъв голям салон, нещо като столова с голяма дървена маса и много пейки.

Хапнахме на две-на три… Класната се прибра горе. А ние запалихме по цигара…, но и цигарите не вървяха…

Преди да отпътуваме обратно към Бургас имахме посещение на Мадарския конник.

Вървяхме и плачехме.

Под огромната скала, без да се уговаряме спряхме, подредихме се в кръг и застанахме на колене в безмълвна молитва за едно и също – за здравето и живота на БЕБО. Тогава не знаехме молитви. Възпитаваха ни като атеисти… С душите си се молехме…

Кой попита, така и не помня.

-Знае ли някой молитва?

Мълчание.

Изведнъж аз си спомних, че бях научила една италианска молитва по радиото – тогава нямаше нито телевизия, нито компютри… Много ми харесваше една такава звучна. Без да знам съдържанието, естествено…

Казах – Аз!

Но… е на италиански.

-Нищо!

Ти стани и започвай!

-Всички други на колене и повтаряйте.

Това беше класната. От този миг никой вече не й каза слона.

Да…, жената бе на възраст…, тя знаеше силата и чистотата на молитвата…, усещаше нашата силна вяра, силата на свещенното място и предпочете да наруши комунистическите измислици, че няма Бог, или поне висша сила, но не й човешките, морални ценности…

АВЕ МАРИЯ ГРАЦИЯ ПЛЕНА – ясно и отчетливо започнах аз.

Кънтеше така, сякаш скалата усилваше звука…

Аве Мария, Грация, Плена – отвръщаше ехото на съучениците ми.

Многогласният хор звучеше като ято птици, отлитащи към Мадарския конник и оттам във Велико-търновското синьо небе с малки бели облачета.

ДОМЕНО СТЕЙ КОМ БЕДАДИКТ ТАТУЮС…

Домено стей-ком-бедадикт-татуюс…

Думите се въртяха в кръга…, кръжаха над нас…, кръжаха в небето…

ЕНИ МУЛИЕРЕБУС ФРУКТУС ВЕНТРИС, ТУ  И ЙЕЗОС...

Ени муниелербус, фруктус-вентрис, ту и йезос...

Огромна въздишка, на облекчение, на надежда, сякаш колективно се отрони от душите ни…, от сърцата ни, и се извиси към свещения Паметник на Българищината, за да се разпилее в небето.

САНТА МАРИЯ МАРТА БЕРИТОРИАН СЕКРИТОРИБУС…

Продължих и сякаш думите като вакуум излизаха и освобождаваха от напрежението, от неизвестността…

Санта Мария, Марта, бериториан, секриторибус…

Ехото на съучениците ми следваше като ято синхрона на молитвата към обекта на нейното предназначение…

НУН, КАТИ-НОРА, МОН-КРЕ, НОС, КРЕ-АМЕН,

АМИН!

С неподозирана увереност, твърдост и спокоен глас завърших молитвата аз.

НУН-КАТИ-НОРА, МОН-КРЕ, НОС, КРЕ-АМЕН,АМИН!

Напевно, мощно, свободно и твърдо отсякоха съучениците ми.

Станаха, заобиколиха ме, прегръщахме се и плачехме.

Чудото на молитвата ли…

Величието и могъществото на това свещено място за българската култура и българищината ли…

Истинската и светла вяра в доброто и любовта ли…

Не знам, НО ЗНАМ, ЧЕ ПОМОГНА!

Бебо оздравя.

Възстанови се напълно.

Ожени се.

Има две деца.

И все така си остава един от дългъчите в Бургаско.

Послеслов

Преди около половин година, празнувайки Коледа в Германия при дъщеря ми си спомних за този случай и го разказах.

Разказах за силата на италианската молитва и казах същата тази молитва, която никога няма да забравя.

Сред гостите бе и франческо   – италианец по произход.

Той ми каза, че молитвата не е италианска, а латинска.

Странно…

Днес, точно днес, получавайки прекрасни фото-картички от Велико Търново от приятелката ми Рита, която там е учила…

Всичко изплува със същата пълна сила и яснота…

1968 - годината, в която завършвах средното си образование…

Годината, в която всички ние от ХІ „б” випуск 1968, СПГ „Г. С. Раковски” – гр. Бургас

започнахме живота така…

Мястото на все още не напълно разгаданата легенда за Мадарския конник.

Латинската молитва…

Фактът, както подчерта Маргарита, че нашите прадеди са били езичници…

Някои други неясноти относно вярванията на българите, нашите исторически корени, ценностна система и етническа принадлежност ме карат днес да погледна на случилото се под друг ъгъл...

Случайно ли е, или не?!