РАЗБУДЕН ГЛАРУС

Бяла роза свири на китара!

Вятърът възпява любовта…

Лодкарят в лодката стара

флиртува с луната  в нощта…

Не спя запалвам си цигара…

Синкав дим обвива лицето…

Заедно с цигарата догарям

от болката стягаща сърцето…

Вървя по улици безлюдни…

„Уж” да прогоня пустотата…

Само светофарите са будни…

Примигват даже в душата….

Разбуден гларус се киска

Пискливо той ме попита…

Каза, че също му се иска

заедно мен да се поскита!

Автор: Петранка Милева