ТЪЖНО ХОРО
Петранка МИЛЕВА
Лъч забравен осветява сцената лунна.
Спомен сподавен изплува. Нецелунат.
Устни недокоснати никога не заспиват,
Утрото дочакали в гримаса изстиват…
Без топлина, любовта се изнизва на пръсти…
Пребледняла луната кърши небесни пръсти…
Хей човече, събуди се, излез вече от транса
Дон Кихот е пристигнал със Санчо-Панса…
Вятърни мелници търси, но няма вятър…
Бризът тази нощ се скри в стария театър…
Няма да намери и своята нова Дулсинея…
Тя е избягала в чужбина! Росинант с нея.
Дрънка старо желязо в циганските катуни…
Доспехите не домиляли на празни кратуни…
България, люлката на славните ни юнаци,
Останала е безлюдна, без карън-калпаци!
Циркове, театри нови играят в парламента
Трикове!Хански шатри разпъват в момента.
А народецът играе на мегдана на хорото!
Заводи, стопанства нищо не остана, щото…
Тагове:
Списък на 2-ма достойни Учители и червен...
"...Ако продължавам да живея така, ...