ГЕРГЬОВДЕН

Петранка МИЛЕВА

Тишината заспа най-накрая…

В непробудното утро се блъсна…

Цяла нощ, тя крещя в мойта стая.

Умори се, когато се съмна…

А зората в небето увисна

нежна синьо-розово-бяла …

На луната да свети й писна

и отплува от срам пребледняла.

Над морето розово-синьо

се усмихна трицветно дъгата!

Честит празник, мила Родино

Денят на храбростта и стадата!