АПОКАЛИПСИС

Петранка МИЛЕВА

Утрото заляваше замръкнало...

Нощите изгряваха разсъмнали...

Питах се накъде ли е тръгнало

Слънцето, че не се е връщало?

Дъжд, ветрове луди-полудели...

Виеха в мрак сив, непрогледен...

Звездите  още не са изгрели...

Сякаш всеки ден ще е последен...

Уж, казват,природата не е жива?

Ала тя как само се позабавлява!

Мрак...,тази дейсвителност сива...

Тъжната ни участ дали заслужава?

Ръце не кърша, уж не се предавам?!

Къде изчезнаха радост и наслада?

Боже мой, може би вече остарявам?

Чистилище е моята пирова награда!

Сълзи бърша...,Може Би остарявам?

Плача и се смея. Мълвя несвързано...

Дали белия свят самата аз оставям,

гонейки времето ни така забързано?

Всички ние очевидно сме отшелници...

Извървяли сме пътя през пустинята...

Пази Боже от измамници и неверници!

Свободата,нетленноста са светинята...

Бавно отминават покрай нас кервани...

Уморено въздишат в пустинята камили...

Хвала! Само в състоянието "НИРВАНИ,"

Усещаме диханието на хора най-мили!!!

Само в унисон с вселенските вибрации

Галактиката в душите ни жадни вибрира...

Без предразсъдъци, лъжи и инсинуации

сродните души търси и вече ги намира!!!