АПОКАЛИПСИС
Петранка МИЛЕВА
Утрото заляваше замръкнало...
Нощите изгряваха разсъмнали...
Питах се накъде ли е тръгнало
Слънцето, че не се е връщало?
Дъжд, ветрове луди-полудели...
Виеха в мрак сив, непрогледен...
Звездите още не са изгрели...
Сякаш всеки ден ще е последен...
Уж, казват,природата не е жива?
Ала тя как само се позабавлява!
Мрак...,тази дейсвителност сива...
Тъжната ни участ дали заслужава?
Ръце не кърша, уж не се предавам?!
Къде изчезнаха радост и наслада?
Боже мой, може би вече остарявам?
Чистилище е моята пирова награда!
Сълзи бърша...,Може Би остарявам?
Плача и се смея. Мълвя несвързано...
Дали белия свят самата аз оставям,
гонейки времето ни така забързано?
Всички ние очевидно сме отшелници...
Извървяли сме пътя през пустинята...
Пази Боже от измамници и неверници!
Свободата,нетленноста са светинята...
Бавно отминават покрай нас кервани...
Уморено въздишат в пустинята камили...
Хвала! Само в състоянието "НИРВАНИ,"
Усещаме диханието на хора най-мили!!!
Само в унисон с вселенските вибрации
Галактиката в душите ни жадни вибрира...
Без предразсъдъци, лъжи и инсинуации
сродните души търси и вече ги намира!!!
Тагове: