ПОЛУСРЕДНОЩЕН ШАРЖ    Петранка МИЛЕВА    Ще си направя кошница  от паяжината на мрака!  Ще изплета покрая със звезди...  Ще постеля жълтата коприна на
  луната...  Не ми е нужна нощница...  Морфей сега ме чака...  Със сънища душата ми да зареди...  Ще потанцувам с тишината...    Ще се завия с облачета бели...  Ветрецът ще ме полюлее...  Ще ме поръси с морска пяна  будното по цяла нощ море...  Сънувам пак две чайки бели,  Морският прибой  ми пее...  Лекува всички мои рани,  единствено то ще ме разбере...    Потъвам в прегръдките нежни,  във вълшебството на Морфея...  Морският фар страстно намига  на малката русалка на брега...  Морето с вълните си безбрежни  към нови брегове лодката отвея...  На бял кон утрото вече пристига,  наметнало на плещите си дъга!!!