Та… на една висока планина, далеч от село и от град, в малка дървена къщурка живеело мъничко човече. Имало къси крака, обло шкембенце и малки очи като две копчета за риза (не от златните). Казвал се Сръчко Тъжното Сърце.

Всяка сутрин Тъжното Сърце ставал рано, пиел чаша чай пред камината, която бумтяла целогодишно, проветрявал стаята, защото попръцквал често от бобеца и лещата, помитал, избърсвал праха и се залавял за работа.

Тъжното Сърце от двеста и деветдесет години се трудел по цял ден и понякога около Коледа се налагало и да не спи. През последните десетилетия бил затрупан с работа. Не вземал заплата, нямал нужда от пари, защото всички животни (които слава богу нямали никакви човешки качества) му помагали. Не, спокойно, не е приказка за Дядо Коледа и някой негов елф. Т

а това което Тъжното Сърце правел, било да поправя човешката наглост.

Както всички знаем, когато детето счупи играчка, скъса дрешка, направи грозно петно от череши, скъса глава на кукла и т.н, знаеш ги тези неща, всеки решава да направи голяма благотворителност и да подари на някое сиропиталище или на няколко бедни деца големи подаръци от това, което става само за боклука. Едните доволни от щедростта си, другите  се опитват да залепят крачето на някоя счупена балеринка. Но хората са така, мислел си Тъжното Сърце – малко са тези, които са готови да купят нещо новичко и да го подарят. Хората, казвал си Тъжното Сърце, даже подаряват с щедрост остатъците от вечерята си. И заспиват щастливи.

Та работата на дребното човече била да вземе всички тези боклуци, да види какво може да се оправи и чак тогава да ги занесе до децата, които все пак очаквали от време на време и някоя цяла книжка. Всеки ден при него пристигали много „подаръци”. Тъжното Сърце перял дрешки, гладел, зашивал копченца, подлепял книжки, слагал батерии, кърпел разпорен корем на някое плюшено коте или мече,  рисувал липсващи парченца от пъзели, кърпел чорапки, тениски, оправял ципове, а какви неща вадел от джобовете на панталонките… Никога не изхвърлял нищо, защото все някога можело да потрябва. Така бил събрал много накъсани книжки и даже вече можел да сглоби цялата „Паяжина на Шарлот” и „Балетните обувки”. После правел кипро етикетче. Най-голям проблем му били обувките, защото нямали я цип, я връзки, я подметка, я липсвала едната. Но понякога можел да сглоби съвсем нови обувки от три или четири чифта стари.

За доставките му помагало едно диво прасе, което можело да управлява цепелин и да скача с парашут,  а за прането и гладенето му помагали мечката и малките меченца. Няма да крием истината – понякога животните си вземали по някоя разпъната до безобразие ръкавичка или разплетен шал да ги топли в зимните бури.

Един ден, малко преди Коледа на вратата се почукало. Тъжното Сърце тъкмо се опитвал да сложи колелетата на една счупена количка. Дивата Свиня трябвало да дойде да вземе доставките след около час, така че Тъжното Сърце бил крайно изненадан. Отворил и пред вратата зъзнело малко момиченце на около седем годинки.

-         - Може ли да вляза? – попитало то.

-         - Заповядай. Какво търсиш тук? Искаш ли едно горско чайче, че си замръзнала?– попитал мъничкият човек.

-        -  Да, моля – казало детето и внимателно придърпало едно столче и седнало до огъня.

-         - Как ме намери? И защо си тук?

-       -   Една фея ми каза за теб, когато много плаках. Преди два месеца мама и тати изхвърлиха всичките ми книжки и ми купиха едно такова нещо, на което има екран и се четат книги, но не ми харесва. Моите книжки са хубави и  нови. И изхвърлиха любимата ми рокля, една бяла на пеперуди. Казват че съм била голяма за такава рокля, но аз си я искам, защото е най—красивата рокля на света. Мога и сама да й оправя ципчето. Но за да не лишавам бедните деца от подаръци съм донесла нещичко. Ето, това е ключа от пекарната на един сръперник. Кифличките му са толкова скъпи, че никой не ги купува. Сега е заредил за Коледа. Можем да влезем и да вземем всичко.

-         - Не, това е лошо, кражбата не е решение. Но нека намерим първо твоите неща.

След два часа ровене из боклуците, които „хората” подарявали на бедните деца, намерили книжките и роклята на момиченцето, то ги сложило прилежно в малко куфарче и казало:

-          - Добре тогава, да се захващаме и да печем.

-          - Но аз не мога да правя сладкиши.

-          - И аз не мога, но можем да опитаме.

Тъжното Сърце извадил отнякъде стара опърпана готварска книга, свирнал три пъти с уста и в къщата се втурнали катерици, порове, лисици, зайци, вълци, всякакви горски гадинки. Дивата Свиня пристигнала с цепелина и веднага се върнала да набави брашно, захар, масло и всичко необходимо за правене на сладки.

Три дена и три нощи неуморната дружина месела тесто и печала всякакви курабийки, кифлички, торти, кескчета, към втория ден всички се били усъвършенствали в пекарството. Дивата Свиня правела курс след курс и оставяла лакомствата докато са топли, но гледала да ги вземат децата, а не някой преял човешки глиган.

После трябвало да наваксат с работата на Тъжното Сърце и да оправят парцалите, подарени от даващите хора. Момиченцето се замислило, че може би я търсят, но всъщност никой не забелязал, че я няма, понеже мамата и татито били заети с благотворителни акции и новогодишни коктейли.

Ден преди Коледа на вратата се почукало. Пред Тъжното Сърце стоял стар човек, с побеляла коса, бастун и уморени очи. Било привечер. Човекът вдигнал вежливо шапка и казал:

-          - Преди 78 години баща ми изхвърли една дървена лодка. Бях на шест. Дядо ми я беше направил сам, даже плуваше. Когато дядо почина, тази лодка бе всичко, което ми остана от него. Но баща ми беше строг човек, каза че трябва да се уча, а не да играя с лодки и вместо да стана моряк, както си мечтаех, станах чиновник и винаги бях нещастен. Сега имам едно последно желание преди да умра – да си върна лодката от дядо.

-          - Тук е – казало Тъжното Сърце. – Запазих я, защото пишеше „На Пепи от дядо”. Няма как да се подари нещо, което е подарено от сърце.

И така компанията станала по-голяма, а старият човек им показал много нови и бързи начини да правят кифлички и сладки и да поправят развалени играчки.

Така и си останали тримата – един стар човек, който отказвал да се пусне от детските си спомени, едно малко момиче, което не искало да порасне като мама и тати, и разбира се Тъжното Сърце.

И ако децата получават „помощи” по празници и топла храна, това не се дължи на хората, които искат да разчистят домовете си от боклука.

Мили мами и татковци, когато дарявате, дарявайте от сърце, не подарявайте спомените и идентичността на децата си, не изхвърляйте в боклука любимата стара плюшка, нищо че няма едно ухо, не изхвърляйте книжки, не давайте на децата, които нямат нещо … ей така, колкото да си умиете ръцете, а купете!
Хората, които ще получат „подаръците” ви имат обоняние – изпирайте обувките.

Изобщо правенето не добри дела не е равно на разчистване на дома. И ако искате да нахранете дете, не му подхвърляйте огризки или това, което не можете да съберете в коремите си. Така няма да влезете в добрия списък на Дядо Коледа.

А между другото, това че един човек ще даде стотици левове, евра, паунда, долари за подаръци за себе си и семейството си, не значи, че са се сбъднали коледните му желания, защото хората днес нямат Коледни желания. Всеки гледа да разкаже на тригодишното си дете, че няма Дядо Коледа, но пък има Исус и че той се е родил баш на 24 през нощта. Всеки има избор в коя легенда да вярва. Но моето коледно желание се сбъдна, получих си го преди 4 дни. Беше само желание и няма да седи под елхата, защото не си пожелах огърлица или парфюм.

На всички добри хора, които са откъснали от залъка си, за да помогнат на друг човек, на всички, които не са се отказали от мечтите си, на всички, които пазят детските си книжки, на всички, които не измерват щастието в пари, на всички, са намери сила да прегърнат, а не да ритнат – бъдете здрави и не забравяте да се усмихвате. Аз ще бъда същата саркастична кучка и през следващата година, но честно, не съм лош човек. J

 

Благодаря ти за този разказ! :)

реалистична коледна приказка, антимодерна, човешка...
Поздрави!...

Буковска ..
поздрави и ..още повече успехи !