Автор: Петрнка Милева

Спомените изплуват от реката на забравата...

Връщат се отново и ни разтърсват здравата!

Един такъв забравен, назъбен и настръхнал

от септемврийските порои се беше върнал!

Развилня се той свирепо, като змия изсъска

гърмя, трещя и блъска с отрова ме напръска!

Върни се! Аз му  изкрясках, където си роден!

Противен, гнусен, страшен, отивай си от мен!

От твоите поразии, толкова време е минало,

че сърцето ми отдавна, е пусто и изстинало!

Защо си толкоз нагъл, нахален и драстичен?

Ти си фантом празен, изсъхнал и безличен!

Безумно ми се струва, но на някой приличаш…

Порои и нещастия над народа ни привличаш!

Отивай си, докато тук не ти е станало тясно,

с лъжливи родни политици народа е наясно!

Превърнахме се  в република на дъждовете,

водната стихия разби мостовете и бреговете!

Трепери, че тази фиеста ще ти е за последно!

Народът пред теб не лази, че вече прогледна!

 
Вълкът козината си мени, но не и нрава си!
Българийо лъжците развенчай! Права си!