ПЛАЧЕХ НА ТВОЕТО РАМО

автор: Петранка МИЛЕВА

Когато плачех като умопобъркана,

когато в мен умираха звезди,

ти беше лятото в крилете на щъркела,

което пъзела в душата подреди!

Аз се сгушвах в топлината на покоя,

изгубила порочното старо съзнание

и черпех от съкровищницата твоя

необятността на Вселенското знание!

Пътувах безпрепятствено във Времето,

изхвърлила баласта от душата си

и тичахме в безкрая едновременно,

разтваряйки Небето във Сърцата си!

Виждах болката в душата на Вселената

и чувах, когато облаците стенеха,

с очите на искрицата от Времето,

с ушите на Земята от Сътворението...

Не знаех, че е Вечна обиколката,

докато ти не ми показа кръговрата

на необозримото през обиколката,

намерих  се между Небето и Земята!!!