авторски превод

на руско народно творчество

Петранка Тодорова

Феята на живота вареше еликсир...
С купичка край печката-шпалир...
Добави от небето яснота от света;
Прибави малко слънчева топлота;
Помоли вятъра там от планината
да достави камък за здравината,
за надежност, якост, устойчивост
в бурите житейски издържливост!
Нарушавайки договорите древни,
постави със заклинания напевни
от огъня искрички предпазливост,
капна морска романтика, живост,
дозичка нахалство да има всичко,
добави спокойствие една лъжичка.
На върха на ножа буквално слава...
Вари дълго, силен аромат да става!
Над цялата земя разнесе всемира
зарадваха се всички на еликсира!
Затича се всеки глътка да набави
Живота си да може да подправи!!! 
Лудият вятър варивото разпиля,
по цялата земя бързо го разля!
Капна по капка в утрото с росата;
На гордите и важни мъже в косата;
Понесоха мъжете жените на ръце.
Алени рози им подариха от сърце!
За жените се превърнаха в опора!
Да не носят на крехко рамо умора!
От този еликсир откликна този зов,
който до днес наричаме ЛЮБОВ!!!