автор: Петранка МИЛЕВА

Стар спомен плува...

Звуци на саксофон.

Бяла луна танцува

прибоят дава тон…

Музиката е дивна,

с екзотичен нюанс.

Иде вълна преливна,

а душата ми в транс…

Къде си нощ лунна,

посребрила небето?

Звън, нежна струна,

в синхрон с морето.

Залезът пак догаря,

в небосклона ален.

Песента на лодкаря,

от вълните погален.

Скачаме като рибите

в рибарските мрежи,

тук или на Карибите,

сърцето се разнежи...

Старият спомен има

вкус горчиво-солен,

студ от вечна зима

зов, миг несподелен...