ДА СИ БАШ НАЧАЛНИК

автор: Петранка МИЛЕВА

Работата кипи, та се къса.

Поръчки бол.

Материал има, щото след нежната революция стана като с нашумялата циганска игра през 90-те с топчето:

-Тука има, тука няма!

Та и с материала така…, в перефраза, де:

-Днес има, утре няма.

И аз бях началник, ама и стихове пописвах, както и до сега, с хората се шегувах, те харесваха стиховете ми и никога не съм имала проблеми, нито с работата, нито с взаимоотношенията.

Приватизационно време…

Хората масово оставаха без работа…Намереха ли друга, работеха, каквото има.

В завода постъпи на работа една дама, бивш кмет. Интелигентна и ерудирана жена.

При една справка по документите жената прочете едно мое стихче и й хареса.

Подарих и го.

За моя радост след няколко дни, тя ме посети този път по повод стихчето и ми каза:

-Много ми хареса и не само на мен. Четяхме го в почивките всички колежки.

-Когато имаш нови, давай ни по някой екземпляр.

-С удоволствие, отговорих и всеки си продължи по работата.

В момент на творчески подем, написах няколко нови стиха.

Между работата и хобито, преснимах ги за моите „фенове”, защото имах около 10 човека, които се бяха „абонирали”, харесваха ги хората.

Приготвих и за тази колежка – контрольор по качеството в цеха за гвоздеи, за да зарадва колежките си.

Точно в този момент по някаква работа при мен дойде началничката им и аз между другото й дадох стихчетата да ги занесе на подчинените си.

Изведнъж, очите й се стрелнаха като железопътни стрелки.

-Хм! Стихове!

-Ха-ха-ха!

-На тях не им трябват стихове!

-Да работят, там, да работят!!!

О! Свещенна простота!

Че, с какво им пречат стиховете на хората да си работят?!

След като имат духовната потребност да четат стихове, които те харесват, дори напротив, те ще им повдигнат тонуса работата още повече ще им спори.

Да си началник е и отговорност, и едно добро служебно положение, но най-важното е да си останеш и Човек!

Началникът управлява подчинените си, това му е основното задължение, но тази колежка ми демонстрира типичната послеприватизационна безцеремонност:

-Работниците трябва много да работят.

-Малко да знаят, и всички заповеди да изпълняват!

Донякъде вярно, но да се разпореждат и опитват да командват и душите им, но чак такова скудоумие не бях срещнала и сред най-тъпите следприватизационни „собственици!”

Е, те сега, срещнах и си прибрах стихчетата, втрещена, и в буквалния, и в преносния смисъл!!!

Ето, какво значи да се изживяваш като БАШ НАЧАЛНИК!!!